Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма
Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма на Сдружение „Национален съвет за саморегулация”
С настоящите Вътрешни правила се установяват условията и редът за събиране, обработване, съхраняване и разкриване на информация, свързана с дейността по контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансиране на тероризма, определят се точни критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки или клиенти и се регламентират действията и отговорностите на служителите на Сдружение „Национален съвет за саморегулация”, за краткост наричано по-нататък „Сдружението”.
І. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
1. Нормативното основание за разработване на Вътрешните правила са чл. 16 , чл. 17 и чл. 3, ал. 2 , т. 17 от Закона за мерките срещу изпиране на пари /ЗМИП/ и чл. 9, ал. 3 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма /ЗМФТ/ във връзка с чл. чл. 3, ал. 2 , т. 17 ЗМИП.
2. Целта на ЗМИП и ЗМФТ е предотвратяване и разкриване действията на физически и юридически лица, групи и специализирани структури на организираната престъпност, насочени към изпиране на пари и финансиране на тероризма.
3. С настоящите Вътрешни правила се установяват условията и редът за събиране, обработване, съхраняване и разкриване на информацията, свързана с дейността по контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, определят се критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки или клиенти и се регламентират действията и отговорностите на лицата, които прилагат мерките срещу изпиране на пари и мерките срещу финансиране на тероризма в Сдружение „Национален съвет за саморегулация” спрямо клиентите на Сдружението и сделките, които са им станали известни във връзка със счетоводното им обслужване.
4. Изпиране на пари е налице в следните случаи:
4.1 преобразуването или прехвърлянето на имущество, придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото или за да се подпомогне лице, което участва в извършването на такова действие с цел да избегне правните последици от своето деяние;
4.2 укриването или прикриването на естеството, източника, местонахождението, разположението, движението или правата по отношение на имущество, придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност;
4.3 придобиването, владението, държането или използването на имущество със знание към момента на получаването, че е придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност;
4.4 участието в което и да е от действията по т. - , сдружаването с цел извършване на такова действие, опитът за извършване на такова действие, както и подпомагането, подбуждането, улесняване извършването на такова действие или неговото прикриване.
4.5 изпиране на пари е налице и когато дейността, от която е придобито имуществото в предходните хипотези, е извършена в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава и не попада под юрисдикцията на Република България.
5 Настоящите Вътрешни правила са основата, върху която лицата, прилагащи мерките срещу изпиране на пари и мерките срещу финансиране на тероризма в Сдружение „Национален съвет за саморегулация” осигуряват и регламентират действията си по спазване на ЗМИП и ЗМФТ.
IІ. МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ И ФИНАНСИРАНЕ НА ТЕРОРИЗМА
6 Мерките за предотвратяване действията на клиенти, свързани с изпиране на пари и лицата, които ги прилагат са:
6.1 Идентифицирането на клиент и на действителен собственик на клиент - юридическо лице, както и проверката на тяхната идентификация се извършва чрез използване на документи, данни или информация от независим източник. Идентификацията и проверката на идентификацията може да се извършат чрез изискване на допълнителни документи, потвърждаване на идентификацията от друго задължено лице по ЗМИП или от лице, задължено да прилага мерки срещу изпирането на пари в страна - членка на Европейския съюз, или в страна, включена в списъка по чл. 4, ал. 9 ЗМИП, или по друг подходящ начин, който дава достатъчно основание идентифицирането на клиента да се приеме за надеждно извършено;
6.2 Идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация – Сдружението ще приема дарения и ще сключва сделки само с клиенти, които може да идентифицира;
6.3 Идентифициране на действителния собственик на клиента - юридическо лице, и предприемане на съответни действия за проверка на неговата идентификация по начин, който дава достатъчно основание да се приеме за установен действителния собственик. При невъзможност за достоверна идентификация на собствениците и законните представители на клиента не се установяват взаимоотношения и контактите с клиента се прекратяват;
6.4 Сдружението установява трайни контакти с клиента и законни представители, само ако те са надеждно идентифицирани по реда на настоящите правила и в съответствие със Закона;
6.5 Събиране на информация от клиента относно целта и характера на отношението, което е установено или предстои да бъде установено с него;
6.6 Текущо наблюдение върху установените търговски или професионални отношения и проверка на сделките и операциите, извършвани в рамките на тези отношения, доколко те съответстват на наличната информация за клиента, за неговата търговска дейност и рисков профил, в т. ч. изясняване на произхода на средствата в посочените от закона случаи –осъществява се от управителя на Сдружението или по сигнал на служител или член в Сдружението.
ІІІ. ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА КЛИЕНТИ
7 Идентифицирането на клиентите се извършва при установяване на професионални отношения, в т. ч. при дарение, при извършване на операция или сключване на сделка с клиента на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, а при плащане в брой - на стойност над 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, чрез проверка на необходимите и допустими от закона данни за пълно индивидуализиране на лицата преди извършване на сделката.Това правило се прилага и в случаите на извършване на повече от една операция или сделка, които поотделно не надвишават 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, съответно 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, но са налице данни, че операциите или сделките са свързани.
8 В случаите, при които НСС не може да извърши идентификация на клиента в съответствие с изискванията на ЗМИП и актовете по прилагането му, както и при непредставяне на декларация за произход на средствата, то е длъжно да откаже извършването на операцията или сделката или установяването на професионални отношения.
9 Ако НСС не може да извърши идентификация на клиента в случаите на вече установени търговски или професионални отношения, то е длъжно да прекрати тези отношения. В тези случаи лицето се преценява дали да се уведоми дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" по предвидения ред.
10 Сдружението не сключва сделки и не установява трайно контакти с клиенти, както и не установява професионални отношения чрез електронни изявления, електронен документ или електронен подпис, или друга форма без присъствието на клиента преди да се удостовери истинността на идентификационните данни на клиента/контрагента. Такива мерки могат да бъдат проверка на представените документи, изискване на допълнителни документи, потвърждаване на идентификацията от друго лице задължено лице по смисъла на ЗМИП или от лице, задължено да прилага мерки срещу изпирането на пари в страна - членка на Европейския съюз, или установяване на изискване първото плащане по операцията или сделката да се осъществи чрез сметка, открита на името на клиента, в българска банка, клон на чужда банка, получила разрешение (лицензия) от Българската народна банка да осъществява дейност в страната чрез клон, или в банка от страна - членка на Европейския съюз.
11 Лицата, извършващи операция или сделка чрез или с НСС на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, съответно над 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, когато плащането се извършва в брой, са длъжни да декларират произхода на средствата. НСС е длъжно да изиска декларация за произход на средствата преди извършването на съответната операция или сделка. НСС не извършва идентифициране и не изисква представяне на декларация от свой клиент, който е кредитна институция от Република България, от друга държава членка или банка от трета държава, включена в списък, утвърден със съвместна заповед на министъра на финансите и управителя на Българската народна банка, включват държави, чието законодателство съдържа изисквания, съответстващи на изискванията на този закон.
12 В случаите, при които поради характера на операцията или сделката нейната стойност не може да бъде определена към момента на извършването й, лицето е длъжно да идентифицира клиента в момента, в който стойността на операцията или сделката бъде определена, ако тя е над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, съответно над 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, когато плащането се извършва в брой. Този случай не изключва задължението за идентификация при установяване на търговски или професионални отношения.
13 Проверката на идентификационните данни на клиентите и действителните собственици се извършва преди установяването на търговски или професионални отношения. При невъзможност за надеждна идентификация не се установяват търговски и професионални отношения.
14 Сдружението може да прилага, в зависимост от оценката на потенциалния риск, опростени или разширени мерки за превенция.
15 НСС не може да прилага опростени мерки по спрямо лица от държави, включени в списъка по чл. 7а, ал. 3 ЗМИП.
16 Сдружението задължително прилага разширени мерки спрямо лица, клиенти, които заемат или са заемали висша държавна длъжност в Република България или в чужда държава, както и по отношение на клиенти, които са свързани с тях лица – това са: потенциални клиенти, съществуващи клиенти и действителни собственици на клиент - юридическо лице, които са:
16.1 държавни глави, ръководители на правителства, министри и заместник-министри;
16.2 членове на парламенти;
16.3 членове на конституционни съдилища, на върховни съдилища или на други висши органи на съдебната власт, чиито решения не подлежат на последващо обжалване освен при изключителни обстоятелства;
16.4 членове на сметна палата;
16.5 членове на управителни органи на централни банки;
16.6 посланици и управляващи дипломатически мисии;
16.7 висши офицери от въоръжените сили;
16.8 членове на административни, управителни или надзорни органи на държавни предприятия и търговски дружества с едноличен собственик държавата.
16.9 Категориите, в т. - , включват съответно и доколкото е приложимо длъжности в институциите и органите на Европейския съюз и в международни организации.
16.10 Мерките, предвидени за категориите клиенти, към които се прилагат разширени мерки, се прилагат и по отношение на кметовете и заместник-кметовете на общини, кметовете и заместник-кметовете на райони и председателите на общински съвети.
16.11 Категориите, определени в т. - , изключват длъжностни лица на средно ниво или по-младши длъжностни лица.
17 За целите на прилагането на разширени мерки за "свързани лица" се считат:
17.1 съпрузите или лицата, които живеят във фактическо съпружеско съжителство;
низходящите от първа степен и техните съпрузи или лицата, с които живеят във
фактическо съпружеско съжителство;
17.2 възходящите от първа степен;
17.3 всяко физическо лице, за което се знае или може да се предположи въз основа на публично достъпна информация, че е действителен собственик съвместно с лице по т. на юридическо лице или се намира в други близки търговски, професионални или други делови отношения с лице по т. ;
17.4 всяко физическо лице, което е едноличен собственик или действителен собственик на юридическо лице, за което се знае или може да се предположи въз основа на публично достъпна информация, че е било създадено в полза на лице по т. .
18 Без това да ограничава прилагането на разширени мерки на основата на оценка на риска, в случаите, когато дадено лице е престанало да заема длъжност по т. за период не по-малък от една година, НСС не е длъжно да прилага разширени мерки и т. - .
19 За встъпване на НСС в търговски или професионални отношения с лица, за които е установено, че са лица по т. или свързани лица по т., се изисква одобрение от служител на ръководна длъжност, определен от съответния орган за управление на НСС.
20 В случаите, при които след установяване на търговски и професионални отношения се установи, че клиент или действителен собственик на клиент - юридическо лице, е лице по т. или свързани лица по т., продължаването на търговските или професионалните отношения може да стане само след одобрение от лице на ръководна длъжност по т. .
21 НСС е длъжно да предприеме подходящи действия за установяване произхода на средствата, използвани в професионалните или търговските отношения с клиент или действителен собственик на клиент - юридическо лице, за когото са установили, че е лице по т. или свързани лица по т..
22 Задължението по т. възниква и при извършване на отделна операция или сделка без установяване на трайни професионални или търговски отношения с клиент или действителен собственик на клиент - юридическо лице, за когото е установено, че е лице по т. или свързано лице по т., независимо от стойността на операцията или сделката.
23 НСС е длъжно да поддържа постоянно и разширено наблюдение върху търговските и професионалните си отношения с лица по т. или свързано лице по т..
24 По отношение на потенциален клиент, съществуващ клиент или действителен собственик на клиент - юридическо лице, който заема длъжност по т. или свързано лице по т., се прилагат и разширените мерки. Конкретните мерки, които се прилагат във всеки отделен случай, се преценяват от НСС при съобразяване вида на клиент и характера на търговското или професионалното отношение с него.
25 На основата на анализ на риска НСС е длъжно да разработи ефективни вътрешни системи, които да му позволят да установи дали потенциален клиент, съществуващ клиент или действителен собственик на клиент - юридическо лице, заема длъжност по т. или свързано лице по т..
26 Системите по т. могат да се основават на следните източници на информация:
информация, получена чрез прилагане на мерките по т. ;
писмена декларация, изискана от клиента, с цел установяване дали лицето попада в някоя от категориите, определени в по т. и т.;
27 В случай че за клиента не е било установено, че е лице по т. , контролните органи са длъжни да обсъдят причините за нарушението и ако са взети подходящи мерки по т. , да се въздържат от налагане на санкция.
28 НСС е длъжно да идентифицира клиентите си и извън горепосочените случаи, когато възникне съмнение за изпиране на пари, както и да се проверят идентификацията на клиентите/контрагентите си, когато възникне съмнение в идентификационните данни на клиента, или бъдат уведомени за промяна в тях.
29 Идентификация не се извършва и декларация за произход на средствата не се изисква, когато клиентът е институция, изпълняваща властови функции в съответствие с правото на Европейския съюз при следните условия:
29.1 НСС е събрало достатъчно информация, която не поражда съмнение за идентичността на институцията;
29.2 институцията спазва процедури за отчетност и дейността й е прозрачна;
29.3 институцията се отчита на орган на Общността, на орган на държава членка или съществуват процедури за проверка, които гарантират контрол на нейната дейност.
30 НСС е длъжно да установява дали клиентът действа от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на трето лице. Ако операцията или сделката се извършва чрез представител, НСС изисква доказателства за представителната власт и идентифицират представителя и представлявания. случаите на извършване на операция или сделка от името и за сметка на трето лице се идентифицират лицето, извършило операцията или сделката, и лицето, от името на което се извършва операцията или сделката, като се установява връзката между тях.
31 В случаите на извършване на операция или сделка чрез трето лице - приносител на документ за извършване на операцията или сделката, се идентифицира и третото лице - приносител на документа.
32 Ако операцията или сделката се извършва от името и за сметка на трето лице без упълномощаване, НСС идентифицира третото лице, от името и за сметка на което е извършена операцията или сделката, и лицето, извършило операцията или сделката.
33 При съмнение, че лицето, извършващо операция или сделка, не действа от свое име и за своя сметка, НСС е длъжно да извърши уведомяването по т. и следващите и да предприемат подходящи мерки за събиране на информация за идентифициране на лицето, в чиято полза реално се извършва операцията или сделката. Мерките се определят с правилника за прилагане на закона.
34 НСС прилага разширени мерки по отношение на клиенти, които заемат или са заемали висша държавна длъжност в Република България или в чужда държава, както и по отношение на клиенти, които са свързани с тях лица
35 НСС е длъжно да прилага ефективно процедурите по идентифициране на клиента и проверка на идентификационните данни и в случаите на установяване на търговски или професионални отношения или осъществяване на операция или сделка без присъствието на клиента.
36 Информацията, получена при идентификацията на физически или юридически лица се използва от НСС за първоначална оценка на рисковия профил на клиента, въз основа на което НСС определя категории клиенти или бизнес отношения с по-висок риск, които поставят на особено наблюдение и по отношение на които прилагат разширени мерки. В тези категории могат да се включат клиентите, които нямат постоянно пребиваване или място на търговска дейност в страната, офшорните компании, компаниите с номинални собственици или с акции и дялове на приносител, компаниите на доверително управление или други подобни структури.
37 Разширените мерки по отношение на клиентите, отношенията с които са определени като такива с по-висок риск могат да включват:
37.1 извършване на посещения на посочения от клиента адрес;
37.2 изискване на допълнителни документи и информация от клиента;
37.3 събиране на сведения чрез друг клиент;
37.4 справки в интернет;
37.5 изискване на референции от свои контрагенти в страната или в чужбина или от други задължени по ЗМИП лица;
37.6 събиране на сведения за източника на доходи;
37.7 проверка на дейността на клиента, включително чрез посещение на негови производствени или административни помещения или чрез събиране на сведения от негови контрагенти;
37.8 проверка при работодателя на клиент - физическо лице;
37.9 мерки, съдържащи се в указания, издадени от директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност";
37.10 други мерки, преценени от НСС като подходящи.
38 Клиентите, операциите и сделките, свързани с държави, включени в списъка по чл. 7а, ал. 3 ЗМИП, които не прилагат или прилагат непълно международните стандарти в противодействието на изпирането на пари, се считат за високорискови, поради което се поставят на особено наблюдение и спрямо тях се прилагат разширени мерки.
39 НСС преценява във всеки конкретен случай какви конкретни мерки да приложат, като се съобразяват с вида на клиента, с характера на неговата дейност и с бизнес отношенията с него.
А. ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА КЛИЕНТИ, ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА
Общи разпоредби
40 Лицата в Сдружението идентифицират клиентите, чрез установяване на допустимите и разрешени от закона данни: официален документ за самоличност и снемане на копие от него. При идентифицирането на физически лица се събират данни за: 1. имената; 2. датата и мястото на раждане; 3. официален личен идентификационен номер или друг уникален елемент за установяване на самоличността, съдържащ се в официален документ, чийто срок на валидност не е изтекъл и на който има снимка на клиента; 4. гражданство; 5. държава на постоянно пребиваване и адрес (номер на пощенска кутия не е достатъчен), както и други данни след преценка на риска, като адрес за кореспонденция; телефон, факс и адрес на електронна поща; професия; заемана длъжност; работодател. Когато в официалния документ за самоличност не се съдържат данните по т. 1-5 от предходното изречение, събирането им се извършва чрез представяне на други официални документи. При промяна на обстоятелствата, свързани с идентификацията, по време на осъществяване на операцията или сделката или на професионалните или търговските отношения клиентите - физически лица, уведомяват НСС, като представят съответните удостоверителни документи в 7-дневен срок от настъпването на промяната.
41 Физическите лица, имащи качеството на ЕТ представят документи, като за юридическо лице. Идентифицират се и физическите лица, които са действителни собственици на клиент - юридическо лице и се предприемат действия за проверка на тяхната идентификация в зависимост от вида на клиента и нивото на риск, което произтича от установяването на клиентските отношения и/или на извършването на сделки или операции с такъв вид клиент. При липса на друга възможност идентифицирането може да се извърши чрез декларация, подписана от законния представител или пълномощника на юридическото лице.
42 Чуждестранните физически лица се идентифицират на същата база, както и местните лица.
43 Идентифицирането трябва да включва и проучване, дали клиентът действа от свое име или е упълномощен да действа като довереник на действителния собственик на клиента.
44 От документите се снема копие, освен ако данните, съдържащи се в тях, се отразяват точно в други документи, съставяни от НСС, и се съхраняват при условията на т. -. В случаите, когато определена дейност подлежи на лицензиране, разрешение или регистриране, лицата, извършващи сделки и операции във връзка с тази дейност, представят копие от съответната лицензия, разрешение или удостоверение за регистрация.
Б. ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА КЛИЕНТИ – ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА
Общи разпоредби
45 Идентифициране на юридически лица се извършва чрез представяне на оригинал или нотариално заверено копие на официално извлечение от съответния регистър за актуалното им състояние и заверено копие от учредителния договор или учредителния акт. То има за цел да установи собствеността, управлението и контрола на клиента - юридическо лице. При идентифицирането на юридическите лица се събират данни за наименованието, правно-организационната форма, седалището, адреса на управление и адреса за кореспонденция, предмета на дейност или целта, срока на съществуване, органите на управление и представителство, вида и състава на колективния орган на управление, основното място на търговска дейност, а когато в официалното извлечение от съответния регистър не се съдържат тези данни, събирането им се извършва чрез представяне на други официални документи. Клиентите - юридически лица с номинални директори, секретари или собственици на капитала, представят удостоверение или друг валиден документ според законодателството на юрисдикцията, в която са регистрирани, изходящ от централен регистър или от регистриращ агент, от който е видно кои са действителните собственици на клиента - юридическо лице. Лицата, които подлежат на вписване в регистър БУЛСТАТ, представят копие от картата за идентификация или съответно от регистрационното удостоверение в срока на валидност по чл. 17, ал. 3 и 4 от Закона за регистър БУЛСТАТ. Лицата, чиято регистрация подлежи на вписване съгласно изискванията на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, представят съответния идентификационен номер.В случаите, когато определена дейност подлежи на лицензиране, разрешение или регистриране, лицата, извършващи сделки и операции във връзка с тази дейност, представят копие от съответната лицензия, разрешение или удостоверение за регистрация. При промяна на обстоятелствата, свързани с идентификацията, по време на осъществяване на операцията или сделката или на професионалните или търговските отношения клиентите - юридически лица или еднолични търговци, представят на НСС официално извлечение от съответния регистър в 7-дневен срок от вписването на промяната
46 Действителен собственик на клиент - юридическо лице, е:
46.1 физическо лице или физически лица, които пряко или непряко притежават повече от 25 на сто от дяловете или от капитала на клиент - юридическо лице, или на друга подобна структура, или пряко или непряко го контролират;
46.2 физическо лице или физически лица, в полза на които се управлява или разпределя 25 на сто или повече от имуществото, когато клиент е фондация, организация с нестопанска цел или друго лице, което осъществява доверително управление на имущество или разпределение на имущество в полза на трети лица;
46.3 група от физически лица, в чиято полза е създадена или действа фондация, организация с идеална цел или лице, осъществяващо доверително управление на имущество или разпределение на имущество в полза на трети лица, ако тези лица не са определени, но са определяеми по определени признаци.
47 Законните представители на клиент - юридическо лице, пълномощниците и други физически лица, които подлежат на идентифициране във връзка с идентификацията на клиент - юридическо лице, се идентифицират съгласно правилата за юридическите лица.
48 НСС проверяват информация по т. - чрез един или повече от изброените способи:
48.1 преглед на баланса, финансовите отчети и счетоводните сметки (включително одитния доклад, ако има такъв);
48.2 проучване чрез посредник за бизнес информация;
48.3 възлагане на проучване на ползващи се с добра репутация адвокатски дружества или физически, или юридически лица, предоставящи счетоводни услуги;
48.4 изискване на банкови референции;
48.5 изискване на референции от лица, които са ползвали или ползват услуги на клиента или са били, или са в търговски или професионални отношения с него;
48.6 извършване на справка в търговския регистър или от други източници с цел да се установи дали дружеството не е било или не е в производство по несъстоятелност, заличаване, ликвидиране или прекратяване;
48.7 използване на други независими източници (достъпни бази данни на публични и частни организации, интернет);
48.8 посещение на производствени помещения или административни офиси на дружеството;
48.9 контакти по телефон, по пощата или чрез електронна поща.
49 По преценка на НСС могат да бъдат използвани и други способи, без да се накърняват принципите за конфиденциалност и формална преценка на истинността на представяните от клиентите документи
50 НСС идентифицира физическите лица, които са действителни собственици на клиент - юридическо лице, както и предприемат действия за проверка на тяхната идентификация в зависимост от вида на клиента и нивото на риск, което произтича от установяването на клиентските отношения и/или на извършването на сделки или операции с такъв вид клиент. При липса на друга възможност идентифицирането може да се извърши чрез декларация, подписана от законния представител или пълномощника на юридическото лице. От документите, използвани за идентификация се снема копие, освен ако данните, съдържащи се в тях, се отразяват точно в други документи, съставяни НСС и се съхраняват при условията на т. -.
51 В случаите, когато определена дейност подлежи на лицензиране, разрешение или регистриране, лицата, извършващи сделки и операции във връзка с тази дейност, представят копие от съответната лицензия, разрешение или удостоверение за регистрация.
Служителите идентифицират клиентите, като за всеки клиент зареждат компютърен регистър и документално досие, съдържащо: официално извлечение за актуално състояние от съответния регистър, ако лицето не подлежи на регистрация - заверен препис от учредителния акт и регистриране на наименованието, седалището, адреса и представителя;за лицата, които притежават единен идентификационен код - копие от официално извлечение от Търговския регистър към Агенцията по вписвания, или карта от БУЛСТАТ регистър ;когато определена дейност подлежи на лицензиране, разрешение или регистрация, лицата извършващи сделки и операции във връзка с тази дейност, представят копие от съответната лицензия, разрешение или удостоверение за регистрация;
52. Декларацията за произход на средствата /Приложение No 1/ се подава пред Председателя на УС или пред определен от него служител преди извършването на операцията или сделката.
53. Декларацията за действителен собственик на клиент - юридическо лице /Приложение No 2/ се подава пред Председателя на УС или пред определен от него служител преди извършването на операцията или сделката.
ІV. СЪБИРАНЕ И СЪХРАНЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА
54. Събирането, обработването, съхраняването на информацията за клиентите и за извършваните от тях операции, се извършва от Председателя на УС на НСС или от избрано от УС лице/а. Действията по събиране на информация се предприемат при наличие на описаните хипотези относно съмнителни клиенти, сделки или операции. Информацията се отнася до съществените елементи за размера на дадена операция, сделка, съответните документи и други идентификационни данни.
55. Когато възникне съмнение за изпиране на пари, НСС е длъжно да събере информация относно съществените елементи и размери на операцията или сделката, съответните документи и другите идентифициращи данни. Събраната информация трябва да бъде документирана и съхранявана, така че да бъде на разположение на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", на съответните органи за надзор и на одиторите. Когато операцията или сделката няма логично икономическо обяснение или видимо основателна причина, НСС събира, доколкото е възможно, допълнителна информация за обстоятелствата, свързани с операцията или сделката, както и за нейната цел.При възникване на съмнение за изпиране на пари, се попълва доклад за съмнителна операция по образец, одобрен от ДАНС съгласно чл. 13 ППЗМИП.
56. Надлежно се води и съхранява специален Дневник за съмнителни клиенти, сделки и операции. В него се завежда и всяко съобщение на служител за възникнало съмнение за изпиране на пари, което е направено пред член на управителните органи независимо от начина, по който е направено съобщението.
57. Дневникът съдържа в ясен вид необходимите реквизити по пълното идентифициране на съмнителните лица, данни от регистрацията, вида и сумата на съмнителната операция или сделка, дата на извършването й, представителност на лицето и други данни.
58. В дневника подписи полагат задължително лицето – предало и лицето - приело сигнала за съмнителност. Дневникът за хронологично отбелязване на съмнителни операции е прошнурован, прономерован, подпечатан, подписан и съхраняван от управителя или определен от него служител. При завеждане на съобщение в специалния дневник председателят на УС или оправомощен от него служител открива преписка, в която се събират и подреждат по реда на тяхното постъпване всички документи, имащи отношение към извършените от служители на НСС действия, свързани със съобщението.
59. Събирането на информацията се извършва при строго спазване законите на страната. Събраната информация може да служи само за целите на ЗМИП и ЗМФТ.
60. Съхраняването на информацията, касаеща съмнителни операции и сделки за изпиране на пари или финансиране на тероризъм, се осъществява единствено от управителя на Сдружението. Всички данни и документи, при поискване, се предоставят на Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" - в оригинал или като служебно заверен препис.
61. Събраната по този закон информация, в частност данните за клиентите и документите за извършените сделки и операции, се съхранява за срок от 5 години. Данните и документите се предоставят на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" при поискване в оригинал или служебно заверен препис В случай на въвеждането на тази информация на магнитен носител е необходимо да се създаде специално защитен файл.
62. При установяване на факти, предизвикващи съмнение, че дадена операция служи или би могла да послужи за изпиране на пари или финансиране на тероризъм, незабавно да се уведоми директора на Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност".
V. РАЗКРИВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ
63. При знание или възникване на съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризъм, Сдружението незабавно уведомява Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" преди извършването на сделката или операцията, като по възможност забавя нейното осъществяване. При обективна невъзможност да има забавяне, уведомяването се извършва веднага след нейното завършване. То може да бъде и от служителите на Сдружението, които не отговарят за прилагането на мерките за изпиране на пари. Задължението възниква и в случаите, когато операцията или сделката не са били довършени.
64. Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" се уведомява за всяко плащане в брой на стойност над тридесет хиляди лева или равностойността в чужда валута, извършено от или на клиент.
65. При възникване на съмнение за изпиране на пари, служителите или членовете на УС или постоянни или временни комисии незабавно уведомяват Председателя на УС на Сдружението, за всички допълнителни факти и обстоятелства, които са им станали известни.
66. При наличие на съмнение за изпиране на пари или на финансиране на тероризъм е необходимо:
66.1 Да посочат в хронологичен ред пълни подробности за възможното закононарушение, включително и това, което е необичайно, нередно или съмнително за операцията или сделката;
66.2 Да информират управителя или определен от него служител дали това е първи опит за закононарушение от съответното физическо или юридическо лице;
66.3 Да запазят в тайна всички факти и обстоятелства и по надлежния ред писмено да ги докладват на управителя на Сдружението.
66.4 Да съхранят всички документи за опит да се измами Сдружението, или да се прикрият следи от предишно нарушение;
66.5 Да разкрият пред управителя на Сдружението номерата на банковите сметки, имената на организациите и основанията, въз основа на които заподозряното лице е наредило прехвърляне на средства, пораждащи съмнение за изпиране на пари и/или финансиране на тероризъм.
66.6 Компетентните органи, получили информацията във връзка с прилагане мерките срещу изпирането на пари или финансирането на тероризма, запазват анонимността на лицата, които са я представили.
VI. КРИТЕРИИ ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ НА СЪМНИТЕЛНИ СДЕЛКИ, ОПЕРАЦИИ, ИЗТОЧНИЦИ И КЛИЕНТИ
А. ХАРАКТЕРИСТИКИ
67. Характеристиките, които класифицират една операция като съмнителна са:
67.1 необичайни условия на операцията;
67.2 без икономическа и законова обоснованост:
67.3 от или за държава от списъка на рисковите държави;
67.4 наредител
